"Непрестанно се молете. За всичко благодарете; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите". (1 Сол. 5:17,18; Мат. 21:22).
Както при естественото развитие младенецът не изведнъж става възрастен, но малко по малко достига пълна зрелост, така и в духовно отношение човек не може изведнъж от плътски и грешен да стане духовен, богоугоден, но се изкачва до тази висота постепенно, подвизавайки се в добродетелите, начело на които стои молитвата, защото ние с молитва измолваме всичко от Бога, според думите Ми: "Искайте и ще ви се даде" (Мат. 7:7). А ако не молим, не ще получим нищо. Ние не бихме могли да осъществим нито една добродетел, ако не се обърнем с молитва към Бога за помощ. Но преди да пристъпим към молитва, ние трябва да знаем що е молитва? Как и за какво трябва да се молим?
Молитвата е благоговеен стремеж на човешката душа към Бога, или сърдечна беседа на човека с Бога, във време на която човек, представяйки си Бога невидимо пред себе си, излива пред Него чувствата на своята душа. Във Вехтия и Новия Завет има много указания за необходимостта на молитвата и за нейното голямо значения, което на пълно се потвърждава от примерите на Спасителя и Неговите Апостоли, прекарвали дни и нощи в молитва. Техните последователи, които се упражнявали в тази добродетел през целия си живот и опитно са разбрали необходимостта от нея и благотворно ѝ влияние я наричат царица и началница в лика на добродетелите.
Те за нито една добродетел не са говорили толкова много, както за молитвата: тя е възнасяне на ума и сърцето към Бога, чрез нея човек встъпва в сонма на ангелите и става участник на тяхното блаженство, озарява се от тяхната мъдрост. Молитвата е най-благоприятен тамян за Господа, най-надежден мост за преминаване вълните на житейските изкушения, непобедима стена за всички вярващи, безопасно пристанище, божествена одежда, която облича душата във велико благообразие и красота.
Молитвата е майка, на всички добродетели, пазителка на целомъдрието, печат на девството, вярна отбрана против всякакви хитрости на нашия първоначален враг - дявола. Ние трябва да побеждаваме бесовете с името Христово, т.е. с молитва, както ичат св. Отци, защото по-силно оръжие от нея няма нито на небето нито на земята. Молитвата е утвърждение на света, умилостивяване на Бога за греховете, просвещение на ума, секира за отчаянието, премахване на скръбта, раждане на надеждата, испокояване на гнева, застъпница на осъдените, утеха на затворниците, спасение на загиващите: тя и кита направи дом на Йона, върна Езекия от смърт към живот, превърна пламъка на пещта в роса за Вавилонските отроци, с молитва св. Илия заключи небето: "и не валя дъжд на земята три години и шест месеца" (Як. 5:17). Когато дори и самите св. Апостоли не могли да изгонят нечистите духове, Господ им казал: "Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21).
В живота на човека няма нищо по-драгоценно от молитвата. Тя прави невъзможната възможно, трудното - леко, неудобното - удобно. Молитвата е така необходима за човешката душа, както въздухът за дишането, или водата за растенията. Който не се моли, лишава се от общение с Бога и се уподобява на сухо безплодно дърво, което се отсича и хвърля в огъня (Мат. 7:19). Който не се моли не получава Божието благословение за своите дела, според казаното: "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ". (Пс. 126:1).
Нещастие е за слепеца да не вижда светлината, но много по-голямо нещастие е за християнина да загуби своето разположение към молитвата, да лиши душата си от загуби своето разположение към молитвата, да лиши душата си от божествената светлина: в такава душа се вселява тъмнина, а след раздялата ѝ с тялото участта ѝ ще бъде вечната тъмнина.
Ето накратко значението и силата на молитвата и нейните достойнства, от една страна и от друга - бедственото положение, в което се намират вярващите, чужди на молитевния дух.
из "Духовно Огледало" СИ 1993г.
