Преди да склопя очи...

Последните думи на Архиепископа на Елада Христодул

Малко преди смъртта му на 28 Януари 2008, приснопаметния Архиепископ Христодул записва последните си думи към своето паство. Въпреки емоционалния им заряд, те са изпълнени с дух на радостотворна скръб и в тях се съдържат последните му наставления към хората, както и пълното му предаване в ръцете на Бога.

Преди да склопя очи...

От Архиепископ Христодул, Архиепископ на Елада и Атина

Скъпи мои, не ме забравяйте, когато възпявате Бога, но помнете моето желание и любов и просете от Него да упокои душата ми сред селенията на праведните.

Когато се четат тези редове, аз няма да бъда в този живот. Но надеждата ми е, че ще пребъдвам в Божията милост.

На нищо друго не се надявам, освен на Бога. Нищо друго не ми остава, освен вярата, че Бог ще бъде милостив и ще ми прости.

Обичах Спасителя с всичката сила, която бе в душата ми. И Този, Който изпитва сърца и утроби знае това. Много пъти сатаната ме тласкал към действия и решения, които, страхувам се, са огорчавали моя Господ, Който ме бе надарил с много таланти.

Може би подражавах на онзи с петте таланта? Може би работех за Неговата слава или пък вършех нещата за моя слава и популярност?

Това не мога да разгранича и напускам света със страха, че не успях понякога да разграничавам тези неща.

Работих за моята цел с всички сили и с Божията помощ успях много да постигна. Винаги, когато успявах, изпитвах голямо задоволство.

Може би моите трудове са имали тази цел? И това, което моя Господ казва ще бъде изпълнено, че тези, които са доволни от едно тяхно добро дело вече са получили своята награда?

Единственото нещо, което ме утешава и озарява е, че милостта и любовта на Бога са в пъти по-големи от всички грехове и, че молитвата е пътят към спасението и истинската радост.

Затова ви моля с всичката сила на гласа си, мои възлюбени и чеда, да не ме забравяте в молитвите си. Прекръстете се за мен от сърце. Запалете свещ за моята душа.

През живота си съм огорчил много от моите възлюбени, дали правилно или не – от какво значение е това? Управлението е срещу тези, които са се наели с правилното му изпълнение, много често е голям залък. Чеда мои, печата на управлението има много тръни.

Коленича пред тези, които съм осъдил – волно или неволно, и ги моля да ми простят от всесърце, та да намеря милост и покой на душата ми пред Справедливия Съдия.

От дълбините на душата си прощавам на всички, които може да са ме съдили. Това е човешкия живот – надежди, мечти, стремежи, усилия и много други неща за земния живот, които ни отвличат и не ни позволяват да разберем в дълбочина, че ние сме пришълци в този живот.

Както казва св. Григорий Богослов: „ Ние сме краткотраен сън, привидение, което не може да бъде хванато, птичи полет минаващ през небето, кораб, който не оставя диря в морето.“

Преди да склопя очи и докато съм с всичкия си разум, благославям всички ви от цялото си сърце.

И към тези, на които като митрополит на Димитриадос бях пастир и учител за цели 24 години, на любимото ми паството в Атина, чиито пастир бях 10 години и към всички гърци били в Гърция или извън нея.

Аз бях вашият отец, възлюбени чеда, воден от вярата, че съм отговорен за вас. Затова и на вас давам последната си благословия.

Знаете, че ви отдадох цялата си любов. Душата ми жадуваше за вашето спасение. Искрената ми вяра, с която се молих на Господа за вас, беше единственото място откъдето черпех сили.

Исках с всички сили, които бедната ми душа имаше, да облекча болката ви, да усиля морала ви, да ви убедя, че само ако ритъмът на сърцето ви бие с ритъма на Божията воля, само тогава усмивката от истинската радост няма да слиза от устните ви, доколкото е възможно това в този свят.

Не търсете щастие другаде, защото тогава ще се мъчите напразно и няма да го намерите. Никога не забрявайте думите на Господа: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“

Винаги осветявайте начина ви на мислене и начина ви на живот с Божията воля. Това ще затопли вашите сърца, за да бъдат винаги пълни с любов към Бога, към възлюбените ви и към вашите ближни и тогава ще имате най-сладката сила да изпитвате болката на другия като ваша, и радостите им като ваши радости.

По този начин вие ще се намерите по пътя на спасението. Тогава вашите имена ще бъдат записани във вечната книга на Рая. Само по този начи, пълната радост, истинската радост ще може да може да съществува в този свят и да изпълва сърцата ви.

В същото ни увери и Господ, когато се завърнаха 70-те му ученика и с голяма радост казваха така: „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.“

И Той ги поучи с думите: „обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“

Кой тогава може да се съмнява в това? И още повече. Той им даде власт да потъпкват змии и скорпиони и да потъпкват цялата власт на врага, без той да им навреди.

Вие знаете колко хора сатаната намира и използва като инструмент, за да пречи на тези които желаят да се спасят. Той извращава техните мисли, заглушава сърцата им и ги заслепява, та да не виждат доброто и да използват най-несправедливите, най-суровите и най-нечовешки начини да попречат на нечие спасение.

Всички те, понеже са подобни на змии и скорпиони, се смазват с Божия помощ. Дано Бог не допусне, възлюбени мои, никой от вас да падне толкова ниско.

За всички вас се моля Божията милост да ви защитава и покрива.

Мои любими чеда и възлюбени, не се отстранявайте от пътеката към Бога. Обичайте Бога и предпочитайте преди всичко Неговата любов. Наводнете сърцата си с Него и Гърция.

Възлюбени мои чеда, никога не гледайте на Гърция с безразличие и тъга. Господ е нашият Отец и ни е дал Гърция като родина. Цялото човечество са Негови деца и никое дете не превъзхожда друго по добродетел заради своята родина.

Нека да се научим да гледаме на всяка страна с нейните традиции и езици като подарък от Бога. Ние гърците сме получили наследството да сме носители и учители на велика култура, уважавана по целия свят.

Затова нека живеем по такъв начин, по който да възхваляваме свещеното, да уважаваме предците, да пазим езика като начин на изразяване на духа, а не само като средство за комуникация.

Нека да имаме благодарност в сърцата си към тези, които са ни дали тази страна. Особено ние, като последователи на Бога, трабва да знаем че християнинът не се освещава от своята среда, но той я освещава.

Деца мои, никога не правете зло на ближния си. Разпръсквайте навсякъде дела на любов. Който и да има нужда от вас, и ако вие можете да облекчите болката му, не му отказвайте.

Не гледайте дали е близък или странник, познат или непознат, сънародник или чужденец, правослвен или инославен, от същата религия или езичник, приятел или враг. Който има нужда от вашата любов, той е вашият ближен.

Не оставяйте своите религиозни дела. Когато и да бъдете заразени от греха, няма значение малък или голям, бързайте незабавно да се пречистите чрез великото тайнство на Божествената и Свещена Изповед и да бъдете съединени с Бог чрез приемане на Светото Причастие.

Винаги дръжте душата си будна, тъй като Господа може всякога да ви призове да бъдете достойни за Небесното Царство.

Специално се обръщам към вас, мои съработници, от първия до последния, от най-стария до най-новия, от най-великия до най-малкия.

Мои възлюбени деца, от духовенството до миряните, аз повече няма да бъда сред вас. Моята любов и молитви обаче винаги ще бъдат с вас. Не забрявайте светото дело за просвещаване на хората, особено вие братя епископи, свещеници и дякони в Атина, във Волос и навсякъде в Гърция.

Когато отивате в нашите църкви и проповядвате Словото Божие, вие също ще освежавате душата ми в Рая. Не ме лишавайте от това освежаване. Останете верни сътрудници на наследника ми Архиепископ, който и да е той, и му отдайте своите респект, любов и вярност.

Той ще ви обича, колкото и аз ви обичам и с вас ще направлява Църквата, за да изпълни тя своето свещено предназначение.

И сега мои възлюбени чеда и приятели: „Ето, заспивам посред всичко замлъкнал и ням. Устата ми замръзна. Езикът ми спря и устните ми са неподвижни. Ръцете ми са сгънати, краката долепени, лицето ми е променено, зрението ми се изтри. Не мога да разбера оплаквачите, понеже слухът ми не долавя плачът на тъжните. Носът ми не усеща аромата на тамяна. Истинската любов никога не умира, затова и умолявам всичките ми познати и любими приятели, молете се за мен, та в денят на Съда, да намеря милост пред онзи страшен Съд.“

НЕ МЕ ЗАБРАВЯЙТЕ В МОЛИТВИТЕ СИ.

Превод от Английски: Божин Дончев

 Източник: http://www.johnsanidopoulos.com

Акатист отслужен от Архиепископ Христодул.