През изтеклата седмица навлязохме достойно в дълбината на Великия Пост –
достойно не заради делата си пред хората или силната вяра пред Бога, а заради
покаянието, с което коленичихме и се молихме за прошка пред ближните си, пред
Бога и изживявахме всяка дума от Валикия Покаен Канон на Свети Андрей Критски –
в този наш любим храм и във всеки друг храм, дето отеква Свещената Православна
Вяра на дедите ни. Достойно, защото още в сълзи, пяхме заедно победния химн „С
нами Бог...“, защото в петък пак заедно, в молитва възхвалявахме Светата Приснодева
Богородица Мария в началото на акатиста, който ще продължи всеки петък, още
четири седмици.
Покаяли се за греховете си, намерили сили да ги изповядаме пред
ближния си, пред духовника, пред Бога, да помолим за прошка и днес сме се
събрали в храма на обща молитва, на следващата стъпка по пътя, водещ към
Възкресение и, с Божията помощ, към Спасение. Днес ни е трудно, боли ни,
нападани сме – както винаги – от многоброен враг – и отвън, и отвътре. Силите
ни са на привършване, дори вече ги няма, изнуряваме телата си с въздържание,
душите – с покаяние. Изгубваме се, дори не намираме сили да видим нещо добро,
гневим се, осъждаме, продължаваме да грешим, въпреки че съвсем скоро сме се
причастили. Но продължаваме – да живеем, да се молим, да идваме в храма. Защо?
Към какво се стремим? Къде е Бог? Къде е Църквата? Къде са истинските
християни? Страдалната ни майка България страда, и ние, нейните чеда – също,
като във война, като в бедствие, епидемия. Гладуват и мизерстват родителите ни,
децата ни страдат и се лишават – и материално, и духовно. Особено духовно.
Вярата ни е изгонена от улиците, от службите, от училищата, гонят я и от
сърцата ни, и от живота ни. Може ли от това да произлезе нещо добро? Може ли?
Питаме, както Натанаил. И сам Господ, като с устата на Светия Апостол Филип, ни
отговаря: „Дойди и виж.“ И ако ние тръгнем към Него, Пътя, Истината и Живота,
ако сме с чисти сърца, ако няма у нас лукавство, Той ще ни посрещне, ще ни
заговори, ще ни познае, както Натанаил – даже и да сме в тълпата от неверници,
и в обществото на богоборци, и в света на грешници. Веднага ще чуем и видим
нещо, което ще ни е ясно и несъмнено, както Светлината за слепока, като водата
за умиращия от жажда, като лекарството за болния – не винаги разбираем, но
винаги осезаемо, нашето лично откровение от Господа, както неведнъж ни е
говорил досега – с устата на непознатия, с делата на случайно срещнатия, с
думите на свещеника, с песента на добротворството, което и самите ние
проявяваме. Как молитвата изведнъж става толкова силна, истинска и конкретна –
точно за мен, точно за днес, въпреки че всеки ден години съм я изричал? Как
Светото Литургийно Евангелие и Апостола сега отговарят на въпросите, които са
ме измъчвали и за които дори съм се карал с най-любимия си човек у дома
миналата седмица? Как години вражда или безразличие са приключили с прошка, как
изведнъж Бог ми дава точно това, от което имам нужда, точно когато трябва,
въпреки, че понякога съм искал друго и даже в друго време? До безброй може
всеки от нас тук да изброява многото и чудни благодеяния Господни в живота на
всеки, всеки ден. Как и защо е така? Ние, християните, знаем. Дори да сме
забравили, нека си припомним. Защо?
Нека през този Велик Пост се молим
на Бога да ни даде велико покаяние, чистота на сърцата, дръзновение да Го
следваме, за да чуе всеки от нас гласа Му – ведър, силен и целебен, както
навремето Натанаил чу Господа да му каже „...видях те.“ Да не забравяме
обещанието Му – че ще видим небесата отворени и Ангелите да възлизат и слизат
над Сина Човечески – защото Ангелите са там, дето са човеците, вярващи и
постъпващи според Христовия закон, там е благодатта, изливаща се изобилно. И
тогава ще срещнем Иисуса лице в лице, познавайки Го в образа на нашия ближен,
ще предпочетем да страдаме с народа Божий, български, православен, отколкото да
имаме каквито и да е кратковременни и греховни наслади, ще оценим наградата да
сме похулени и гонени в Божието име, защото ние знаем каква е наградата, която
ни очаква и закоято сам Той, Иисус, ни напомня всеки ден. Да ни запази, помилва
и спаси Всемогъщия Бог, в едно покланяем и прославян Отец, Син и Свети Дух.
Автор: Деян Петров
