Протойерей Владимир Агриков, настоятел на храма Благовещение на Пресвета
Богородица в Тайнинское,
ни разказва за послушанието и духовничеството:
"Моят изповедник е архимандрит Тихон (Агриков)"
Моят изповедник е
погребан в храма ми. Той почина през 2000 година. Братът на моя баща е
архимандрит Тихон, в схима - Пантелеймон. Постъпих в Московската духовна
семинария през 1957-a
година. Много обичах да се уча. Завърших семинарията, академията, тригодишна
духовна докторантура, но винаги се вслушвах в своя изповедник. Той също ме
съветваше и да участвам във всички кръжоци, които съществуваха - във всички
тези кръжоци аз и участвах.
Имаше кръжок по цигулка - аз свирих на цигулка. А
имаше и кръжоци по пиано, английски език, иконопис и регентство. Най-много ме
влечеше регентството, аз бях регент сред тесен кръг в академията и след това ми
връчиха удостоверение, че мога да ръководя хора.
Но всичко това ми харесваше. Цялото
обучение в духовен аспект много ми харесваше. Учех се с голямо вътрешно
удовлетворение. Единадесет години изучавах богословие и така го заобичах, че
сега участвам в Богослужебната комисия на Московската епархия с благословението
на митрополит Ювеналий. Тази комисия заседава в Сергиев Посад, ние сме няколко
човека. Това много ми харесва, ние редактираме църковни служби.
А на моята съпруга
това не и се харесва много, тя казва: "Какво
там можеш да кажеш, че е хубаво?"
Понякога не ме
пуска на тази комисия и съм принуден да и се подчиня, за да няма семеен
скандал. А така искам да съм на тази комисия.
Но що се касае до
изповедника ми - аз го слушах за всичко. Той беше преподавател в семинарията и
академията, следеше за моето образование. Той казваше: " Така. Ти нещо "тройчици". И аз веднага се стягах,
за да получа четворки. Но любовта ми към ученето беше просто необикновена.
Вече завършвах академията, когато настъпи време да приема сана, а за това
трябваше да се оженя. Нямах никакви момичета и изповедникът ми казваше така: "Първо се учи, а булка ще ти изпрати
Св. преподобни Сергий."
Хареса ми едно момиче.
Отидох при отец Тихон и му казах: "Е,
отче, на мен това момиче ми се харесва." А той отговори: "Вяра? Не, тя не ти подхожда, тя няма
да ти прилегне." И аз го послушах и не се ожених за нея. А той беше
изповедник, знаеше всички момичета. След това заведох при него бъдещата си
жена. Той каза: "Е, ето тази ти
приляга, поговори с нея." Поговорих с нея и нашият брак се осъществи.
Живеем заедно 52 години, родиха ни се три деца. Ние ги отгледахме. Всички те
получиха висше образование, всички са доктори. Стараех се и се старая да слушам
жена си. Дори и понякога това да не ми се харесва, но аз никога не настоявам.
На 76 години съм.
Вече аз самият съм изповедник за тези, които идват при мен. И съм принуден да
кажа, че при много от нас отсъства пълно послушание, а за мен това е много
голямо изпитание. Много се разстройвам от това, защото виждам, че техният живот
се стича неправилно.
Ето, днес едно
момиче, което израсна пред очите ми – избрала си момче и го доведе
при мен. Аз погледнах: тя го превъзхожда по развитие и няма да бъде доволна в
живота си. Аз и ѝ казах: "Няма да
бъдеш доволна от избора си, ще се разочароваш - и него ще направиш нещастен, и
себе си". Тя заплака. Стои и плаче. Или тя вече го обича? А аз го
гледам и виждам, че просто не ѝ подхожда. Казах на момичето: "Потърси още!". Тя завърши
юридическия институт, а той е ограничен човек, необразован. На нея ѝ е нужен
развит мъж.
"Духовното ръководство - това
не е никакво управление, а мъка."
Вие разбирате, че
духовното ръководство не е никакво управление, а мъка? Защото виждаш съдбите на
хората, знаеш докъде може да доведе техният избор и нищо не можеш да поправиш.
Ето в това е трудността на духовничеството.
В Псково-Печорския
манастир е архимандрит Адриан. Около него се движело едно момиче, ниско на
ръст, непривлекателно и каза (аз просто чух това): "Искам да се омъжа!" А отчето и каза: "Не трябва да се омъжваш! Мъжът ти няма да те цени!". А
тя много искаше. И роди дете. А след това видях, че с това дете върви подир
отец Адриан. Тоест не ѝ се получи със семейството и тя отново се върна със
своите скърби при свещеника, въпреки че той я предупреди и каза, че няма да и
се нареди животът. Тя не го послуша.
"В днешно време изповедниците
са малко, защото всички хора станаха своеволни".
Затова сега
изповедниците са малко, разбира се. И защо малко - защото всички хора станаха
своеволни. Всички живеят така, както им се иска и постъпват така, както им се
иска. Затова и Господ не дава изповедници.
Аз също съм посредствен изповедник. Какви
въпроси решавам? Да, някакви битови: да обменя ли квартирата, да не я ли
обменя, да напусна ли мъжа си или не (смее се). Е, това са най-простите
въпроси! Какво мога да посъветвам аз със своя оскъден ум? Просто съм натрупал
някакъв житейски опит: все пак имам 50
години опит като свещеник зад гърба си.
В днешни времена е
трудно да се управлява. И на хората им е много трудно, защото те не са
възпитани да се изслушват. Та трябва обезателно да умеем да се изслушваме.
Неслучайно послушанието е един от обетите на монашеството от древни времена. И
по време на молитвата при венчание свещеникът се моли и казва (сега ще ви
прочета): "Сам и ныне, Владыко,
Господи Боже наш, низпосли благодать Твою небесную на рабы Твоя сия (и изброява
имената на тези, които се венчаят) и даждь рабе сей (тоест на булката) во всем
повиноватися мужу, и рабу Твоему быти во главу жены, яко да поживут по воле
Твоей!"
"Хората не се изслушват - такъв
е резултатът на епохата ни".
Да се подчиниш и да
изслушваш е много трудно. Хората не се изслушват - такъв е резултатът на нашата
епоха. И всичките ни беди, всичките беди на нашата младеж, на нашите деца е в
това, че не са научени да се изслушват. Ето, децата сега не искат да учат в
училище. Е, как да не се учат в училище? Детството трябва да е посветено на
учене, юношеството също трябва да бъде посветено на образованието. А някои не
искат "да си губят времето"
с това.
- А всеки ли трябва да има изповедник?
-Не знам. Сега просто няма старци.
Старец трябва, разбира се, да бъде всеки, но хората в момента се ръководят
сами. Изповедник може да бъде и майката, и бащата - не е задължително да е
свещеник. Родителите имат право да ръководят децата си: те имат опит. Те могат,
водейки се от този опит, да посъветват нещо хубаво децата си.
-Казват, че съвременният човек е много горделив....
-Имам един приятел, живеещ в
Пятигорск - отец Иларион. Той, макар и сляп, изповядва, общува с хората. Той
казва: "Най-големият недостатък на
нашето време е гордостта. Хората не искат да слушат нищо, не искат да приемат
нищо, дори вярата. Не умеят да вярват, не умеят да се доверяват на Бог! А
каквото и да ни се случи трябва да се доверяваме на Бога! А те не искат. Искат
със собствени сили. Обикновено казват: "Аз съм силна жена! Аз съм
силна! Аз мога всичко! - и не им се
получава...."
-А как да се преборим с гордостта?
-Това не е никак лесно. Това се
възпитава. Уважение към Бог, уважение към Църквата - част от нашата култура. По
време на съветския период скриха цял пласт от култура от съвременното поколение
и не го възпитаха както трябва. И сега невъзпитаните хора не знаят как да
живеят по друг начин. Ако ги обидят, това ги оскърбява. Те считат, че не са
заслужили това. Това не е никак лесно.
-Може да се побъркат....
-Не знам. Слава Богу! Преподобни
Амвросий Оптински е казал: "Полудяват само умните хора!"
С протойерей
Владимир Агриков беседва Александра Боровик
Превод: Елена Зелямова
Източник: http://www.pravoslavie.ru/
