„Разказвам тази история за пръв път пред в. „Стандарт“. Отдавна трябваше да я споделя, за да знаят хората и да повярват, както аз повярвах. Когато Иисус Христос изгонва бесовете от мъжа и ги вселява в стадо свине, Той му казва да ходи и да разказва, за да знаят и другите. Искам да помогна на хората да повярват, защото наистина са възможни чудеса, но само с истинска вяра“.
Това казва Йона Тукусер – художничка и пето поколение на българи-бежанци от старозагорското село Главан. „Много ме изнервя, когато ме наричат рускиня или украинка. Отговарям с гордост - аз съм българка! По света се представям като български художник“, казва Йона.
Художничката иска да сподели мистериозното си изцеление от вселил се в нея зъл дух или, както тя го нарича - „бяс“. Йона е дълбоко вярващ човек, винаги е била такава. Стига сама до дълбочината на вярата, преживявайки странни неща.
След отличното завършване на Художествената академия в София Йона започва работа по проект, свързан с глада в Бесарабия.
Иска да направи изложба за смъртта,
която нарича „Голодомор“. Художничката се потапя в изключително сложен емоционален проект. Започва да се интересува в детайли от кончината на стотици хора, загинали от глад. Повече от година Йона рисува смъртта. Изложбата е трябвало да се състои през декември 2010 г., но две седмици преди обявеното откриване внезапно умира баща й в Украйна. Изложбата се отлага. Йона заминава за Украйна да погребе баща си.
След погребението твърди, че получава невероятни творчески сили. Рисува само нощем с ненормално темпо, сякаш друг държи четката. През цялото време на творчески подем се противи да приеме смъртта на баща си. След откриването на изложбата художничката остава без сили. Поболява се и цели две седмици е на легло. Изтощена е, но продължава да рисува. За половин година след смъртта на баща си прави шест изложби. Колегите й завиждат на творческата енергия.
На 15 юни 2011 г. има лунно затъмнение. Точно в 12 през нощта Йона излиза на балкона, за да проследи явлението, без да осъзнава, че в полунощ, когато е вече 16 юни, се навършват шест месеца от смъртта на баща й. Винаги на шията си носи златно кръстче от баба си. Но този ден верижката се скъсала. След полунощ седнала да пише на компютъра и изведнъж
почувствала как сгъстено тежко кълбо от енергия бавно влиза през главата й
и тръгва надолу по тялото. Спряло точно до сърцето. Йона почувствала тежест, обзела я невероятна тъга. Започнала да плаче. Емоциите били неконтролируеми. Физически се чувствала тежка и безчувствена. Дни наред художничката плаче, гледа в една точка, клати се на пода в ембрионална поза със свити колене. Не излиза от къщи. Надявала се, че ще се оправи. Минали месеци, но художничката не излизала от това състояние. Имала чувството, че в нея живее „нещо“, което я командва. Не й позволява да се радва на живота. Тя престанала да се храни нормално.
На обществени места без причина започвала да реве на глас. Не можела да се контролира. Но през цялото време съзнанието й било напълно чисто. Разбирала, че е обзета от „нечиста сила“, но била безсилна пред чудовището, което я гложди отвътре. Йона била обзета от пълна апатия и нихилизъм. Престанала да рисува и това била най-голямата й трагедия. „Онова нещо“ я мъчило по всевъзможни начини. Но когато демонът я изтезавал, тя се радвала, защото разбирала, че е жива, че все още чувства. Търсила помощ от лекари, от психиатри и психолози, но всичко било безполезно. Психолозите не я възприемали сериозно, а лекарите искали да я натъпчат с антидепресанти. Тогава
тя се обърнала за помощ към църквата.
Отишла в Руската църква, изповядала се на отец Филип и започнала ежедневно да се моли на света Богородица и на гроба на Серафим – отецът, който скоро ще бъде канонизиран за светец – Серафим, да пренесе по-бързо молитвите й до Бога.
Решила да посрещне Великден в Бачковския манастир. Там я отвеждат до чудотворната икона на св. Богородица. На сутринта изнасят иконата на шествие, в което участва и тя. През целия път носи с другите иконата, която й се струва много тежка. „Вероятно са тежали греховете ни, не иконата, която беше с нормални размери“, си спомня Йона.
Отива и в манастира "Св. Мина". Там след изповед свещеникът я съветва да се върне в Руската църква при Серафим. Петдесет дни след Пасхата художничката чете ежедневно молитви и продължава да вярва в изцелението. Точно на 50-я ден тя се е молила на св. Серафим. Вярва, че Господ ще се смили над нея в деня на Светия Дух.
Изповяда се на отец Филип в Руската църква, който я посъветвал да прочете в този ден 50-ия псалом. И така, на Петдесетницата тя взима причастие и силно се моли на св. Серафим. Прочита 50-ия псалом по заръки на отчето. Вечерта, когато вече си е вкъщи, преди лягане тя отново се отправя към иконите за вечерна молитва. Слага иконата на св. Богородица до тази на св. Серафим и започва да чете отново 50-ия псалом. Изведнъж земята силно се залюлява, а въздухът помътнява! Прозорците - също и се изкривяват. Първоначално Йона мисли, че има земетресение. Пада на пода и осъзнава, че не земята, а тя се е разклатила от някаква сила. От нея буквално течала вода. И на думите: „50 псалом из Псалтыря: 12: Воздаждь ми радость спасения Твоего, и Духом Владычним утверди мя. 13: Научу беззаконныя путем Твоим, и нечестивии к Тебе обратятся“ – тя усетила как дупка се отворила в гръбнака й и все едно някой с прахосмукачка издърпал „нещото“ от нея. Почувствала как демонът изскочил. После дупката се затворила. „Изпаднах в шок, усещах някакво течение, минаващо през дупката в тялото ми. Беше ме страх, защото бях сама вкъщи. Но въпреки това не загубих самообладание. Пред мен бяха иконите на св. Богородица и св. Серафим!“, си спомня Йона. Тя усетила светлината в стаята по съвсем друг начин. Виждала предметите напълно реални. Усещала всичко около нея.
И до ден днешен художничката е убедена, че именно свети Серафим е изгонил демона от нея. Той е помогнал да се чуят молитвите й. Светият отец се е застъпил за нея пред Божията майка и благодарение на неговите молитви, там, в отвъдното, нейната болка е била чута. Нейното изцеление се случило на 4 юни 2012 г. – Денят на Светия Дух.
На сутринта Йона вече не чувствала онази необяснима тежест. Излязла на балкона и изкрещяла от радост! Усетила красотата на света. Хукнала към Руската църква да благодари на свети Серафим за чудото, което Бог направил с нея. Служителите на храма я познавали добре и когато я видели сияеща, с избистрен поглед и усмивка на лицето, се разплакали от радост. От този момент всяка година на Деня на Светия Дух Йона редовно ходи да благодари на гроба на св. Серафим, черпи за здраве и се моли. Тя искрено се радва, че отец Серафим вече е канонизиран и от двете църкви, защото той наистина помага и твори чудеса.
Текст: Оля Ал-Ахмед
Източник: standartnews.com
