† ДОБРОТОЛЮБИЕ † : Катехизис

ВЕЛИЧИЕТО НА ЧОВЕКА

1. ЧОВЕКЪТ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ

Св. Писание, като разказва за произхода на първия човек, говори: Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26). За самия творчески акт битиеписателят повествува: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27).

Образът Божи в човека, по думите на св. апостол Павел, е "в правда и светост на истината" (Еф. 4:24), т.е. в действителното съвършенство на духовните сили на човека, насочени към Бога, както е било при Адам и Ева до грехопадението им. А когато те съгрешили, образът Божи у тях потъмнявал, макар че и след грехопадението в човека останали душевните сили, които Бог му дал при сътворяването, а именно: разумът, който всякога се стреми да познава истината, сърцето, което жадува за любов, и волята, която желае доброто.

Поради тясната връзка на душата с тялото Божият образ се отобразява и в тялото на човека. Тялото на първия човек съответствувало на неговата душа и било отражение на нейното богоподобие. В Новия Завет е казано, че телата на възродените християни са храмове на Светия Дух, Който живее в тях, и че ние трябва да прославяме Бога не само в душите си, но и в телата си (1Кор. 6:19-20).

Подобието Божие в човека се състои в съответното развитие и усъвършенстване на духовните сили на човека. Значи образът Божи ние получаваме от Бога заедно с нашето битие, а подобието в значителна степен трябва да придобиваме сами.

Оттук произлизат следните разлики между образа и подобието Божие в човека:

а) образ Божи има във всеки човек, дори и в покварените от греха (Бит. 9:6), а подобието Божие принадлежи не на всички;

б) образът Боже не може да бъде унищожен дори на най-ниското стъпало на човешкото падение, понеже и в това състояние у човека остават разум, свобода и чувство, макар те да добиват у него лъжовна насока. Подобие Божие у човека може съвсем да няма;

в) най-сетне, образът Божи е постоянна, неизменчива страна на човешката душа, а подобието може да се изменя, като ту възвишава, ту затъмнява в душата образа Божи. Безкрайната цел, указана на нашата душа, за да стане тя напълно подобна на Бога, ни е дал Спасителят с думите: Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).

2. ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ

Това е първият грях, грехът на непослушанието това е грехът на прародителите Адам и Ева, които се възгордяли, престъпили Божията повеля и с това се лишили от богообщение и от Небесното Царство.

Техният грях довел до склонност към греха и наследствена повреденост (извратеност) на самата природа на човека, която всеки получава чрез зачеването и раждането си. След него човекът, по думите на св. Николай Велимирович е "помрачил своята слава и е изгубил Божия образ в себе си, но въпреки това е останал личностно същество: съзнателен, разсъдлив и целеустремен, криволичещ на кръстопътя между Бога и Сатаната със своя свободен избор да бъде спасен от Единия или погубен от другия."

Хората до преди Възкресението на Господ от мъртвите не могли да пребивават в рая, а всички независимо дали са праведни или грешни са били в ада, като праведните не се мъчели. Господ Иисус Христос слязъл в ада и разрушил портите му. Вече имало шнс хората да отидат отново на избраната трапеза, където заедно със Своя Господ да празнуват вечно.

След като се кръстим ние се очистваме от този грях и неговото бреме не тежи вече върху нас.

3. ИЗКУПЛЕНИЕ

Изпълнило се определеното време и Син Божи се въплътил, за да изкупи всички хора. "Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона" (Гал. 4:4). Въплатилият се Син Божи е Господ Иисус Христос, роден от Пресвета Дева Мария, съгласно благовестието на ангела: "Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш Иисус" (Мат. 1:21 - 23 ).

Учението на Църквата за личността на Господ Иисус Христос кратко е изявено в именованието Му Бгочовек. Това наименование наистина не се среща в Св. Писание, но то изразява напълно същността на богооткровеното учение за личността на Господ Иисус Христос, същността на христологията.

Истината за богочовечеството на Господ кратко е формулирана от св. ап. Павел с думите: "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (1 Тим. 3:16). Св. Евангелист Йоан, който е изразил в написаното от него Евангелие възвишеното учение за това, че "Иисус е Христос, Син Божи" (20:31), говори: "Всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога: това е духът на антихриста" (1 Йоан. 4:3)

Господ слязъл от небесните селения и дошъл при грешното паднало човечество. Дошъл и го изкупил от греха, изкупил го по начин, по който друг не би могъл, а именно като предаде Сам Себе Си жертва за греховете на света.

4. ИЗЯСНЕНИЕ НА ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА ОТЧЕ НАШ

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата вовеки.

Амин.

Сам Спасителят ни остави пример за това как трябва да постоянстваме в молитвено общение с нашия небесен Отец.

Един ден апостолите попитали Господ Иисус Христос как да се молят на Бога. Тогава Той им казал молитвата "Отче наш".

Всичко, което ни е нужно се съдържа в тази молитва. Тя е кратка и включва няколко прошения, като започва с Отче наш. С обръщението Отче ние изразяваме нашата любов и привързаност към Бога, разпознавайки Го като любящ Баща, загрижен за своите деца.

Наш е израз на това, че ние сме чада на Бога и братя помежду си, свързани в Христовата любов.

Да се свети Твоето Име - Името на Бога е свято само по себе си, то се свети и слеви пред този свят чрез нашия живот - в думи и дела.

Да дойде Твоето Царство - С това ние молим Бог да се възцари в нашите сърца и души. Тези, които са приели Божия Син за Свой Господ, са станали част от Неговото тяло - Църквата Христова. Царството Божие е именно на този Цар - нашия Господ и във всяка литургия ние ставаме граждани на Небесното Царство.

Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята - С това прошение ние, тук на земята покоряваме доброволно своята воля на Божията, така както ангелите са го сторили, знаейки, че Бог е предвидил за нас най-доброто.

Насъщния ни хляб дай ни днес - Прошението изразява не само желанието за чисто физическите нужди на тялото ни, но най-вече за главното, което ни е необходимо за живота - тленния и вечния. И както едно дете не се грижи за храната и облеклото си, но с вяра очаква тези нужди да бъдат дадени от родителя, така и ние трябва да се научим да се уповаваме на Него за всичко.

И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни - С това прошение Бог желае да ни държи винаги будни за собствените ни слабости и прегрешения. Всеки човек греши. Разликата между вярващия и невярващия се състои в това, че първият разпознава греха си и моли Бога и човеците за прошка, втория - не. Вярващите прощават, а от устата на невярващите често можем да чуем думите: "Никога няма да му простя". Ако ние не прощаваме на другите и на нас Бог няма да прости.

И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия - Тези думи на Спасителя в съгласие с Писанията са: "Не ни изоставяй в изкушенията, но избави ни от лукавия". Когато съзнателно съгрешаваме пред Бога, т.е. не изпълняваме Неговата воля ние даваме възможност на дявола да ни изкушава чрез собствените страсти. И тогава Бог оттегля закрилата Си от нас. Господ Иисус беше изкушаван в пустинята от дявола да действа своеволно, т.е. да не изпълни волята на Бога Отца, но Христос се покори на Бога и Св. Писание казва, че тогава сатаната се оттегли от Него и ангели му слугуваха.

Защото Твое е Царството и силата и славата вовеки, амин! - Опората на нашата вяра е в непреходната сила и слава, с които Бог царува навеки. Името Му е над всяко друго име, властта Му е над всяка друга власт и силата Му не се сравнява с никоя друга сила. Често сатаната се опитва да накара хората да повярват, че той е всесилен, че злото побеждава в този свят, но истината е една - Бог е всемогъщ и владее вселената със силата на Своята велика любов и милост.

Всяко коляно ще се поклони пред Него и всеки език ще изповяда Името Му, сега и винаги и през всички векове Амин!

Беседа върху първа Божия заповед -

ПЪРВА БОЖИЯ ЗАПОВЕД - АЗ СЪМ ГОСПОД БОГ ТВОЙ: ДА Н...

Беседа върху втора Божия заповед -
ВТОРА БОЖИЯ ЗАПОВЕД - НЕ СИ ПРАВИ КУМИР И НИКАКВО ...

Беседа върху трета Божия заповед -